Норвежкият триатлон

Норвежкият триатлон („Isklar Norseman Xtreme Triathlon“) не е като другите лесни „Айрън мен” триатлони 🙂 !

Какво представлява норвежкият вариант ?

Същото като стандартен „Айрън мен” (3,8 км. плуване, 180 км. колоездене и 42 км. бягане), но с 5000 метра изкачване 🙂 . Обикновено температурата на водата е 13-15 градуса, но както ще прочетете по-надолу през някои години плуването е измествано с 20 км. заради ледена вода.

снимка: oslosportslager.no

Това пък от своя страна е правило колоезденето 200 км.. Първите 25 километра от бягането са доста плоски, докато следващите 17,2 км са постоянно стръмно изкачване до 1850 метра надморска височина.

Задължително 40% от участниците са от Норвегия и около 15% са жени.

Тук ще вмъкна едно любимо видео !

Трасе.

Състезанието започва в четвъртият най-дълъг фиорд в света и вторият най-дълъг фиорд в Норвегия – Хардангер-фьорд, до малкото село Ейдфьорд.

снимка: norwaynutshell.com

Колоезденето преминава през планинското плато Хардангервида, а финалът е на планината Гаустатопен.

снимка: lavamagazine.com

снимка: ruschracing.com

Точки с контролно време.

За плуването имате най-много 2 часа и 15 минути. За да завършите колоезденето най-много 12 часа от старта. Точка с контролно време на 32,5-ти км. от бягането. Там изискването зависи от климата, но продължават или първите 160 човека или има контролно време от 14,5 часа от старта. До колкото разбрах неуспелите да покрият тези условия, ще завършат „бялото“ трасе от 10 равни километри и ще получат бели тениски. От друга страна за да бъдете допуснати на „бялото“ трасе трябва да сте на 32,5-ти км. за най-много 15 часа и 30 минути. Успелите до 32,5-ти километър (първите 160 човека или достигнали там преди контролно време от 14,5 часа от старта.) ги очакват 1000 метра (така пише в официалния сайт, но като гледам профила на трасето май са доста повече) изкачване до върха на Гаустатопен и нова контролна точка на 37,5-ти км., където трябва да са за най-много 17 часа и 30 минути.

История.

В официалния сайт пише: В началото на хилядолетието триатлонът в Норвегия беше на смъртното си легло. През 2000 г. само 9 норвежци завършиха триатлон на дълги разстояния. През юли 2001 г. Паал Харек Странхайм

снимка: hardanger-folkeblad.no

и Бент Олав Олсен помислиха какво може да се направи, за да възобновят интересът към този спорт.

Бент искаше да основе един прекрасен клуб само за триалети и така се появи „Oslofjord Triatlon“, който от дълго време е най-големият клуб по триатлон в Норвегия. Харек пък искаше да организира уникално състезание. По-късно през този ден Харек описва идеите си в писмо до Бент. Той беше по-малко уверен и му върна писмо [цитирам]: „никога няма да има някой достатъчно добър за да завърши такава състезание“. Ето как Харек описва идеята си:

„Искам да създам напълно различно състезание, което да се превърне в едно пътешествие през най-красивата природа на Норвегия, преживяването да е по-важно от финалната линия и състезателите да споделят това със семействата и приятелите си, които да ги подкрепят. Нека състезанието завършва на върха на планината, за да стане най-трудното състезание „Айрън мен” на земята. Тъй като Норвегия няма почти никакви активни триалети, трябва да създадем състезание, която първо да привлече германските триатлети, които да покажат на норвежците каква голяма възможност за забавление пропускат“.

Така той се насочва към измисляне на състезателно трасе. Гаустатопен е една от най-грандиозните планини в Норвегия, доста достъпна и очевидна дестинация. Тя също не е твърде далеч от фиордите в Западна Норвегия, свързани с планинското плато Хардангервида. Хардангер-фьорд, с малкото село Ейдфьорд, изглеждаше най-добрият вариант. На север в Норвегия водата е прекалено студена за дълго плуване.

19 юли 2003 г., след двегодишно планиране, 21 мъже стояха на края на външната палуба, готови да скочат от кораба и да започнат приключението си. Организационният комитет сега се състоеше от Харек, Хедж Хансане, Гай Хюст и Фредрик Манд. Гай Хюст разработи графиката, логото, оформлението и уебсайта на събитието. Фредрик Манд беше момче за всичко и тестов пилот, който дори измерваше разстоянието от 5 километра по планинския път с 10 метрово въже. Хедж Хансане (тогава съпругата на Харек) отговаряше за контактите с участниците и счетоводството. Също в деня на състезанието, за голяма изненада за нея се оказа, че отговаря за цялото състезание, тъй като Харек, Гай и Фредрик се състезаваха. Хедж бе подкрепяна от децата й, Ребека и Уилям, и сестрата на Херек.

За удоволствието на организаторите на състезанието се появиха 21 състезатели. Стартовото поле беше прекрасна група хора; половината от тях бяха нови в триатлона. Водата беше топла, благоприятната за атмосферните условия и Християн Хоуе-Тиис (Норвегия) спечели за 12 часа и 48 минути.

снимка: xreid.com

Националната телевизия последва Фредрик и Херек, а петминутното видео бе публикуван в YouTube. 19-те състезатели, които достигнаха върха на планината, бяха представени с черни тениски на церемонията на следващия ден, като Гаустатопен беше зашеметяващ фон.

снимка: i1.wp.com

Местните общности приветстваха събитието. Красотата на пейзажа беше съчетана с прекрасните участници. Хората като Ролф Ингвар Йенсен и Андрес Сесте показаха очевидното пред организаторите, че са избрали правилния маршрут. За да бъде завършена магията, 220 километровото състезание бе официално измерено с оборудване от норвежките пътни бегачи и асоциацията за спортове за издръжливост, като се оказа по-късо със само с 44 и 30 метра, съответно за колоезденето и бягането.

През първите години от събитието, Хюлет-Пакард предостави щедра финансова подкрепа, без която днес състезанието нямаше да го има. След успеха на първата година се присъединиха и други спонсори, повече хора дойдоха и помогнаха за организацията. Точно както Хорд си представяше, триатлетите от цял свят започнаха да се събират в Ейдфьорд в началото на всеки август. И както казват, останалото е история.

2004-та: На второто издание вече участват 92 спортисти от 12 различни страни.

Печели Руне Хьойдал с 11:30:08

снимка: nxtri.com

а първата дама победителка е Труд Андерсън с 13:15:20, което e 8-мо място из между всички участници.

2005-та: Третото издание се проведе при екстремни метеорологични условия и се оказа най-трудното!

Бьорн Андерсън (Швеция) печели с впечатляващо 10:30:09.

снимка: skiftesonen.custompublish.com

Нещо повече. Поради екстремно лошото време всички състезатели освен него завършват на 1000 метра надморска височина. Той е единственият финиширал на 1883 надморска височина. 2-ро място за Кристофър Ларсен (Норвегия) с 11:13:00 и 3-то Ерик Джонсън (Норвегия) с 11:26:54.

снимка: nxtri.com

Труд Андерсън отново печели при жените, побеждавайки собственото си време от миналата година. Този път 12:21:31.

2006-та: Хубаво време с температура на водата от 20 градуса. Победи за Оле Стюгаард (Дания) с 10:49:57 при мъжете

снимка: ta.no

и за Мари Веслестаул (Норвегия) с 14:46.25 при дамите.

снимка: flickr.com

2007-ма: 5-тото издание се оказва най-екстремното.

Поради студената вода плуването е преместено. Това прави велосипедния маршрут 20 километра по-дълъг. Ветровете на платото бяха силни. Лошото време на върха на Гаустатопен премести финала в хотел Гаустаблик.

снимка: gaustablikk.wordpress.com

Но един състезател казал: „Бих се разочаровал, ако условията не бяха трудни“.

Победители са Ларс Петер Стормо (Норвегия) с 11:25:18

снимка: 3atlet.no

и Емили Фингангер (Норвегия) с 13:01:00. Между другото тя е дипломиран физиотерапевт. На следващата снимка е с мъжът й, който също е триатлет.

снимка: nxtri.com

Имаше 4 човека, който завършиха всички 5 издания на състезанието. Джоунс Твейтан, Тор Содал, Ян Вилхелм Вернер и Кристиан Хоудж-Тиис получиха специални „5 пъти“ тениски!

2008-ма: Победи за Øyvind (не съм сигурен как да му напиша 1-вото име 🙂 ) Йохансен (Норвегия) с 11:08:10

снимка: dagsavisen.no

и Джени Гоуънс (Нова Зеландия) с 14:02:00.

снимка: tri247.com

2009-та: Хубаво, но ветровито време. 229 участници от 23 държави скочиха във водата от ферибота в 05:00 часа сутринта. Победители станаха Том Ремман (Норвегия) с 11:19:48

снимка: 3atlet.no

и Сюзън Букенлей (Германия) с 13:21:48.

снимка: nxtri.com

2010-та: Сюзън Букенлей (Германия) защити титлата си – 13:13:03. При мъжете победа за Хенрик Офтедал (Норвегия) с 10:59:57.

снимка: nxtri.com

2011-та: Победителят в тазгодишното издание е двукратният световен „Айрън мен” шампион от САЩ Тим ДеБоом с време 11.18.52.

снимка: nxtri.com

Трета поредна победа за Сюзън Букенлей (Германия) с 13.10.37

2010-та беше голямо предизвикателство. Водата отново беше много студена, което промени мястото за старта и до 20 км. повече колоездене. При плуването първо имаше силен дъжд и след известно време стана много ветровито. За щастие времето се е подобрило значително през деня и 160 златни атлети завършиха в Гаустатопен, на 1870 метра в славно слънце. Те получиха черни тениски. Останалите спортисти завършиха в хотел Гаустаблик на 1000 метра над морското равнище и получиха бели тениски.

2012-та: 10-то юбилейно издание. През тази година състезанието беше двудневно. До колкото разбирам, не два етапа, а две отделни състезания. Победители в съботата бяха Архауд Еп с 11:37:05.

снимка: nxtri.com

и Джулия Николопулос с 13:00:40.

снимка: slowtwitch.com

В неделя Хенрик Ефтедал (2-ра победа след 2010-та) с 10:23:43 и Анет Фингер (Германия) с 12:17:04.

снимка: tri-mag.de

2013-та: Победи за Маркус Стиерли с 11:25:16

снимка: slowtwitch.com

и Ингер Нилсен с 12:43:14.

снимка: slowtwitch.com

И двамата са норвежци, както и всички победители занапред.

2014-та: Най-бързи са Алън Ховда (10:52:07)

снимка: nxtri.com

и Лине Фос (12:56:27).

снимка: nxtri.com

2015-та: Втора победа за Алън Ховда (9:43:37). При дамите печели Кристин Лие (11:50:48).

снимка: nxtri.com

Поради много студена вода, плуването е било наполовина (1,9 км.).

2016-та: 250 от най-смелите триатлети от света са на пристанището в Ейдфьорд. Старт в 03:00 часа сутринта. 203 мъже и 47 жени се състезаваха при едни от най-предизвикателни метеорологични условия, наблюдавани някога на това състезание. Дебела мъгла, дразнещ дъжд и 5˚C лятно време могат да възпрат и най-коравият атлет, но състезателите се бореха с това – за съжаление, не без загуби. Спусканията по мокрите стръмни участъци бяха много опасни. Само 160 успяха да достигнат контролното време за да се борят за черна фланелка. Останалите тичаха за бяла.

Победи за Ларс Петер Стормо (10:22:37). Втора след 2007-ма.