Маратон Плевен 2018

Пето юбилейно издание на Маратон Плевен 🙂 . В събота, в 11:30 потеглихме с автобус в състав аз, Борислав Лаков, Росен Тодоров, Антоний Кунчев. Аз седнах до Роската, а Тони и Борката бяха на съседните седалки. Комбинирането ни беше добро, защото Тони четеше книга, Борката вестник, а аз и Роската бяхме настроени за повече бърборене. Около 14 часа бяхме в Плевен. Настанихме се в резервираните хотели. Аз, Борката и Тони бяхме в Ростов, а Роската във Военния клуб. След като си взехме номерата, на входа на сградата една дами ни пита, кой от нас ще тича маратон. Помоли ни (мен и Борката) да попълним по една анкета. Като казвам анкета, не беше нещо, което се попълва за две минути. В първия момент си помислих, че държи в ръката си тесте с анкети, а се оказа, че това е само една бройка. Обещахме й да ги попълним в хотела и на сутринта да й ги върнем.

Хапнахме по един дюнер и си резервирахме маса в една пицария за вечеря. Питах сервитьорката дали имат Диема спорт 2 и дали ще можем да гледаме (без звук) финала за купата на Англия. Като една голяма фенка на футбола, тя ми отговори, че имат канала и няма проблем 🙂 . Аз се прибрах в хотела, да си пиша домашното, а другите излязоха на разходка. След като се върнаха настроението им беше минорно. Имахме изгубен портфейл. А щях да забравя. В нашия хотел течеше Турнир на шампионките по шахмат, където също имаше русенска представителка – Елица Раева. Тя е шампионка на България по шахмат през 2008 г. и 2016 г. и национална състезателка. Роската като любител на шаха, естествено отиде да я подкрепи. В 19 отидохме да хапваме и да гледаме Юнайтед и Челси. Това не се случи, защото сервитьорката при която резервирах масата ни беше поизлъгала (предполагам по-скоро неумишлено 🙂 ). Явно заведението не си беше платило таксата за Диема спорт. Не беше болка за умиране. След вечерята се разходихме до две полицейски управления, за да подадем сигнал за загубените документи, но както и предполагахме, там нямаше никой. Някои хапнахме по един сладолед и после се насочихме към леглата.

На сутринта в Ростов ни бяха организирали закуска в 6:30. Борката я атакува стабилно, Тони слабо, а аз наблегнах на кафета с мляко и сок (в 5 часа сутринта бях хапнал един малък сандвич и един мюсли десерт в стаята). Докато закусвахме времето беше мрачно, но когато тръгнахме към старта в 8:30 вече напичаше. Старт в 9:00.

Първо ще ви напиша за хората с призово класиране, а после ще продължа с нашето участие.

Щафета 2-ма човека по 10,5 км. (отборите в щафетата могат да са смесени и няма отделно класиране за мъже и жени).

1 място – Иво Илиев и Кристиян Великов – 1:21:14;

2 място – Кенан Сали и Георги Любенов – 1:33:49;

3 място – Емил Борисов и Милен Йорданов – 1:36:09;

Полумаратон жени:

1 място – Диляна Минкина – 1:20:55;

2 място – Симона Неделчева – 1:30:04;

3 място – Анастасия Пейчева – 1:30:10;

Полумаратон мъже:

1 място – Иво Балабанов – 1:11:50;

2 място – Деян Атанасов – 1:13:54;

3 място – Ивайло Вълев – 1:19:21;

Маратон ветерани (над 50 г.) жени:

1 място – Малина Иванова – 3:42:56;

2 място – Бойка Арсова – 5:35:47;

Маратон ветерани (над 50 г.) мъже:

1 място – Бойко Златанов – 3:15:48;

2 място – Георги Семковски – 3:25:34;

3 място – Владимир Пановски – 3:26:04;

Маратон жени:


1 място – Радосвета Симеонова – 2:54:18.

2 място – Таня Димитрова – 3:10:33.

3 място – Виолета Тотева – 3:22:44.

Маратон мъже:

1 място – Димчо Мицов – 2:36:10;

2 място – Мирослав Спасов – 2:47:04;

3 място – Нейтън Флейър (Великобритания) – 2:58:33;

Цялото класиране можете да видите тук, а повече снимки тук.

Бройките участници тази година бяха следните. Маратон – 6 жени и 56 мъже. Полумаратон – 29 жени и 114 мъже. Щафети – 17 отбора. Освен това имаше масов старт на 3 км. и по-къси дистанции за най-малките.

Връщам се към русенското участие.

Съпругът на Таня Димирова, Десислав Димитров тича 3 км., а синът им малкият Даниел бяга детското състезание. Няма информация за класиранията там.

На щафетите нямахме участници. Полумаратон бягаха Росен, Тони и Тодор Граматиков.

Нашия „Дзвер“ Росен продължава да прогресира 🙂 . Отново личен рекорд – 1:22:48.

След 5-тото му място във Варна, ново 5-то място в Плевен. Росен отново показа взривен старт и ако не се лъжа след първите 2-3 км. беше на 3-то място от всички участници (щафети, полумаратон и маратон). По-нататък скоростта му малко падна. До около 4 мин./км. 🙂 ! Страхотно представяне! Браво Роска!

Тони Кунчев завърши на 23-то място също с нов личен рекорд 🙂 – 1:37:23.

Тодор Граматиков е на 96 място с 2:15:15.

Преминавам към маратона. Тук освен Таня Димитрова (2-рото място при дамите (3:10:33)) тичахме Борката, Алън Кей и аз.

Най-бърз беше Борката – 19 място с 3:37:03. Много добро бягане. Сега му гледам сплитовете и скоростта му съответно до 23-ти, до 34-ти и до 42-ри километър е 4:55, 5:09, 5:08 мин./км.. Не съм сигурен, но предполагам, че е на 4-то място в класирането за ветерани.

Аз завърших на 23 място с 3:44:50. Взех решение да не съм предпазлив, както в Пловдив, но не се получи добре. Да по-бърз съм от там, но последните километри бях много зле. Бях пред Борката до около 19-ти километър. След това доста време го следвах изкъсо, но последните 5 километра бяха много тежки за мен. Моите сплитове и скоростта ми са съответно до 23-ти, до 34-ти и до 42-ри километър е 4:57, 5:12, 5:19 мин./км.. Слънцето ме удари и през последните 2 километра ми се наложи да ходя на няколко места. Както й да е. И да не се беше случило това, нямаше да направя кой знае какво.

Алан Кей е на 47 място с 4:41:39. Какво да кажа за него 🙂 ? Това е маратон номер 253 за него. Преди това през 2018-та, той тича 42-ва км. в Стара Загора, Пловдив и Варна.

След като завършихме се окъпахме. Хотел Ростов позволява на маратонците напускане на стаите до 16 часа. Отидохме на награждаването, за да почетем заслужилите. За финал се включихме в традиционната обща снимка.

снимка: facebook.com/PlevenMarathon

По една пица и бира и към влака Плевен-Русе. Там също имаше емоции. В нашия вагон имаше група от французи, който се мотаеха напред назад с двулитрови бири и пееха френски песни 🙂 . Една кондукторка обаче им се скара и песните секнаха 🙂 . На гара Полски Тръмбеш пък чухме поздрав от оркестъра: „Специално за собственика на заведението „6 без 10““. Но след няколко секунди зазвуча нещо друго от същия жанр и поздрав: „Специално за абитуриента“ 🙂 .

Толкова от мен 🙂 .

1 Comment

  1. Никола

    Поздравления 🙂

    Reply

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *