Маратон Бамян

Когато бях започнал да пиша статията ми за Маратон Пхенян споделих това с приятели. Няма да споменавам имена, но някой се пошегува, дали няма някой маратон в Афганистан. Така че … 🙂 . Какво да правя ? Проверих и попаднах на Маратон Бамян, също известен, като Маратонът на Афганистан. Област Бамян до голяма степен е избягала от насилието през последните години и е домакин на спортни събития, включително велосипедни състезания, кросове на местните студенти и ежегодни зимни ски състезания. Удивително красивата долина, която е обект на световното наследство на ЮНЕСКО е призната за една от най-сигурните провинции в страната и остава почти напълно непокътната от насилието.

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

Маратон Бамян е първият международен маратон в страната. Началото му е през 2015-та. Събитието беше организирано съвместно от отдел „Култура и информация“ на местното правителство и туристическата агенция „Untamed Borders“, компания за приключенски пътувания с офиси във Великобритания и Пакистан. В маратонската дистанция участват 60 човека, дошли от много части на Афганистан, включително Кабул, Мазар и Шариф и Бамян. Чуждестранното участие е от Великобритания, САЩ, Канада и Белгия.

снимка: untamedborders.com

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

Състезанието се проведе в планинска долина в относително мирната провинция Бамян – известна с гигантските статуи на Буда, които бяха унищожени от на талибаните.

снимка: corriere.it

По-голямата част от трасето беше по нова асфалтова магистрала, свързваща провинциалната столица Бамян с квартала Yakawlang на височина 2500 метра сред върховете на Хиндукуш.

Първите победители бяха дама на име Заидаб и Кийт Макинтош (2 часа и 55 минути).

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

За местните дами се проведе и отделно състезание на 10 километра, като повечето от 45-те участнички бяха тийнейджърки.

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

Назира Сафи, 15-годишна ученичка от Бамян, която спечели състезанието, заяви, че „това е опит, който тя никога няма да забрави“.

Дейвид Хелард разказва за участието си пред „runnersworld.com“ – Какво е да тичаш маратон в Афганистан:

„Когато за пръв път чух, че ще има маратон в Афганистан, имах много въпроси: Безопасно ли е? Жените могат ли да бягат? Мога ли да се справя с планински маратон, който се провежда в пустинята на височина, около 9000 фута (2743 метра) по-висока от моя дом в САЩ? Аз се регистрирах 10 дни преди състезанието с надеждата да разбера.

Две седмици преди да излетя на 11 октомври 2015 г. талибаните бяха завзели град Кундуз и страната беше нащрек. В Кабул, през който минаваше нашия туристически тур летяха бомби. Опасността е такава, че американските служители пътуват само с хеликоптер до посолството. Обаче ние взехме 20-годишен камион от града.

Пътувахме с фирма „Untamed Borders“, компания за приключения. Нашата стратегия за безопасност беше да се слеем с местните, като облечем тукашни дрехи и да пътуваме като местните хора – без охрана и оръжия. Полети до Бамян, провинция северозападно от Кабул, която щеше да бъде домакин на маратона, се провеждат само два пъти седмично. Затова прекарахме остатъка от деня, в който пристигнахме в града.

Заминахме на стар руски самолет за краткия полет до Бамян – един от най-мирните и стабилни райони в Афганистан. Осъществяването на тричасовото шофиране не беше опция. Талибаните спряха нашия местен водач, Гъл, в продължение на четири часа, докато караше към Бамян. Казаха му, че те не се интересуват от местните жители, а само от „кръстоносците и тези, които се замесват с неверниците“. За щастие Гъл успя да ги залъже, че е местен търговец.

Бамян беше далеч от Кабул. Районът е бил предимно будистки до 8-ти век, а някои будисти са останали, докато армията на Чингис хан е ги избила през 1221 година. Скалите на Бамян са осеяни с древни жертвени пещери.

Останките от най-големите статуи на Буда в света, които талибаните взривиха през 2001 г., са огромни силуети, останали гравирани в скалите.

снимка: marathonofafghanistan.com

Поради размириците в Кабул директорът на състезанието реши, че няма да е добре състезанието да завършва в центъра на града, тъй като това би било твърде популярно и следователно е потенциална цел за талибаните. Директорът на състезанието трябваше да определи нов маршрут, така че нашата група тръгна да проучва и открива най-красивата пътека, която някога съм бягал (пътеката около езерата Банд-и Амир).

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

Две нощи преди състезанието с няколко от членове на групата обиколихме хотела и решихме да вечеряме с някои местни жители в града. За съжаление, храната не ми се отрази добре и прекарах следващите 36 часа много зле. Не можех да ям или да пия. На сутрешна преди състезанието се събудих дехидратиран, изтощен и несигурен, дали ще мога да започна и да завърша маратон. Набирах пари за „Street Child“, благотворителна организация, която възпитава децата на улицата в най-бедните страни по света и знаех, че ако не завърша, това може да струва благотворителността, така че трябваше да опитам.

Стартовата линия беше сюрреалистична смесица от правителствени служители и около 100 афганистанци, като някои пиеха „Monster Energy“ и бяха облечени в състезателни дрехи, подходящи повече за пазара. И имаше оръжия – много оръжия.

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

Предположих, че въоръжените мъже са полицията или може би армията. Всички се усмихваха и не исках да ги питам. Стартът беше най-бързият, който някога съм преживявал (, а бях тичал Лондонския маратон). Вълнението и неопитността на някои от състезателите се съчетаха с 800 метра спринт. Тогава лидерът трябваше да спре, да се наведе от изтощение, да си поеме дъх, а по-опитните бегачи се откъснаха по трасето.

Състезанието за жени 10 км. започна веднага след първото стартиране на състезанието за жени в Афганистан. Благотворителна организация, наречена „Свободен да бягаш“, доведе жените, които бягат в региона. Тази организация насърчава еманципацията на жените, чрез бягане в зоната на конфликт. Участничките бяха на възраст между 12 и 16 години и бяха тренирани като група преди училище със Стефани, основателката на благотворителната организация, която обикновено е със седалище в Газа.

Подкрепителните пунктове бяха на всеки 5 до 10 км. и заредени с екстри. Местни благотворително бяха изпекли някои сладкиши и имаше банани и диня (И за съжаление за мен нямаше тоалетни по протежението на курса.). Но краката ми все още се движеха. Пътят не беше наш. Магарета и местни овчари добавиха към очарованието на състезанието.

снимка: runnersworld.com

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

Поне един от местните състезатели намери подкрепа от своето село по маршрута – този бегач използва мотор. (Според директора на състезанието, един афганистански бегач бе дисквалифициран за каране на мотор. Друг беше обвинен в това, но нямаше достатъчно доказателства, които да го дисквалифицират.)

Аз се установих в последните 10 мили. Бях малко разочароващ. Последните няколко километра минаха през селата в покрайнините на Бамян и когато дойдох, селяните бяха разбрали какво се случва, бяха подредени по пътя, като ни аплодираха. Докато се борех, това изглеждаше като цяла вечност, но подкрепата и мисълта за финала най-накрая ме накараха да бягам отново. Направих го и завърших в 4:11 – лично най-лошо време.

По-късно Заинаб, първата жена от Афганистан, която някога е завършила маратон в Афганистан, пресече линията за 6:34:55. Заинаб е тренирала само на бягаща пътека, знаейки, че самото нейно участие в състезанието, излага на опасност семейството й. (Забравихме нейното последно име за нейната безопасност).

Когато пристигнах на финалната линия до хотел в покрайнините на Бамян, видях орда от фотографи, заобикалящи Кейт Макинтош, победител с 2:55:11. Тогава ми хрумна, че Афганистан е споменаван в медиите само във връзка с бомбардировките, насилието и ужаса. Кабул несъмнено е много опасен град и страната постоянно е нащрек, готова да отговори на талибаните, но въпреки това всички, които срещнах, бяха любезни, приятелски настроени и щедри. Маратонът беше начин най-добре да се покаже Афганистан – енергичен, устойчив и спиращо дъха красив.“

Маратон Бамян се проведе и през следващите две години, а през 2018-та ще бъде 4-тото му издание. Цяло класиране не можах да намеря, но ето малко снимки от 2016 и 2017-та година.

снимка: ryerson.ca

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

снимка: facebook.com/marathonofafghanistan

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *