Маратон Берлин

История.

Стартът на първият Маратон Берлин е на 13 октомври 1974 г. на второстепенен път до стадиона на организатора Спортен Клуб Шарлотенбург Берлин.

снимка: bmw-berlin-marathon.com

Тичат 286 човека, като първите победители са Гюнтер Халлас (2:44:53), който все още тича Маратон Берлин

снимка: huebis-laufforum.de

снимка: running-twins.de

и Юта Фон Хаас (3:22:01).

снимка: huebis-laufforum.de

През 1977 г. за първи път се провежда националното първенство по маратон, като победителката при дамите Криста Вахленсиек поставя нов световен рекорд с 2:34:47.5.

снимка: eichels-event.com

Като гледам следващата снимка от 2017-та и нейните стави още не са се износили.

снимка: wz.de

Едва през 1980 г. маратонският маршрут се променя, като бегачите тичат през Гриневалд (гора в Западен Берлин).

снимка: greatruns.com

27 септември 1981 г. беше голям ден за организаторите. За пръв път Маратон Берлин се провежда по улиците на Западен Берлин. Състезанието започва пред Райхстага

снимка: elenabiason.it

и завършва на улица Курфюрстендам.

снимка: pinterest.de

Тогава е било доста трудно да се убеди местното правителство и полицията да преместят състезанието в града.

В състезанието участват 3486 състезатели от 30 държави, като това е най-големият маратон провеждан някога в Германия.

Ян Рей (Великобритания / 2:15:41) е първият победител, а Ангелика Стефан (Германия) спечелва състезанието при жените с 2:47:23. Качеството и броят на участниците се подобрява от година на година. През 1985 г. за първи път са регистрирани над 10000 бегача (11 814).

30 септември 1990 г .: Мечтата става реалност. Три дни преди немското обединение 25 000 (много от тях със сълзи в очите си) минават през Бранденбургската врата. Това е и денят, в който Маратон Берлин се е утвърдил сред най-бързите маратони в света. Стив Монегети (Австралия) бяга с най-бързото време за годината (2:08:16).

снимка: unfuntravel.com

Ута Пипиг печели при жените (2:28:37).

снимка: takethemagicstep.com

Двамата бяха приети в Залата на славата на Маратон Берлин през 2017 г.

снимка:runnerstribe.com

и отново тичаха. Ута завърши за 03:30:39, а Стив за 03:27:30.

През 1995 г. Сами Лилей (Кения) постигна забележителен пробив. Неговото време 2:07:02 беше второто най-бързо време за всички времена и най-бързото от повече от седем години. Той пропусна световния рекорд само с дванайсет секунди. В 25-то издание на Маратон Берлин през 1998 г. тичат рекорден брой 27621 бегачи. И юбилейното издание неочаквано беше коронясано от световен рекорд. Роналдо да Коста от Бразилия бяга състезанието на живота си. Той постига 2:06:05 и стана първият маратонец, който тича маратона със средна скорост над 20 км./час.

снимка: companheirosdecorrida.com.br

Година по-късно друг световен рекорд бе подобрен. Този път Тегла Лоруп стана герой на Маратон Берлин (2:20:43).

снимка: gettyimages.co.uk

Победителят при мъжете също е на световно ниво и е от Кения – Йосапат Кипроно – 2:06:44.

снимка: gettyimages.ie

През 2001 г. една японска суперзвезда решава да потича истински. Целта на олимпийския шампион Наоко Такахаши е била очевидна. Тя е искала да бъде първата жена, която щеше да тича под 2:20. И тя го направи. Такахаши спечели в 2:19:46 часа.

снимка: alimentaciondeportistas.com

Година по-късно Наоко Такахаши се завръща в Берлин. Това беше първият й маратон след контузия, откакто тя триумфира преди година, и тя отново печели с 2:21:49. Реймънд Кипкоек (Кения) бе най-бързият при мъжете с 2:06:47 часа.

През 2003 г. Пол Тергат коронира юбилейното издание на 30-ия Маратон Берлин със сензационен нов световен рекорд. 34-годишният кениец стана първият бегач бягал под 2:05 ч. (2:04:55).

снимка: pinterest.com

Поставен е още един световен рекорд. Андрес Еспиноса (Мексико) става първият ветеран (над 40 години) под 2:10 (2:08:48 ч.).

снимка: photorun.net

Победител при дамите е японката Ясуко Хашимото с 2:26:32 часа. За първи път финалът на състезанието беше през Бранденбургската врата. През следващите две години отново имаме японски победи при жените. През 2004 г. печели Йоко Шибуи, като подобри рекорда на трасето с 2:19:41 часа,

снимка: iaaf.org

а през 2005 г. олимпийската шампионка Мизуки Ногуши постига 2:19:12, което е и нов азиатски рекорд.

снимка: alchetron.com

Най-масовото състезание е през 2006-та: 39,636 състезатели. Въпреки горещото време при мъжете печели Хейл Гебриселией с великолепно 2:05:56. Това остава най-бързото време за годината по света и го издига на седмо място в списъка на най-бързите времена. Малко повече от 15 минути по-късно Гете Уами записа 2:21:34, за да спечели при жените и да направи етиопската победа двойна.

снимка: iaaf.org

През 2007-ма следва световен рекорд на етиопската суперзвезда Хайле Гебрселасие – 2:04:26. Женската победа отново отива в Гете Уами с 2:23:17, която по-късно става 2-ра на Маратон Ню Йорк и така става първата жена победителка в сериите „World Marathon Majors“. Освен престиж това и носи и 500 000 долара.

През 2008 г. Хайле Гебрселасие се стреми отново да подобри световния рекорд и успява, като става първия човек бягал под 2:04 часа (2:03:59).

снимка: nytimes.com

При дамите Ирина Микитенко (Германия), която завърши на второ място в първия си маратон в Берлин през 2007 г., записва 2:19:19, за да спечели втория си маратон (след Лондон през пролетта) за годината с национален рекорд. Няколко седмици по-късно тя бе почетена за победителка в сериите „World Marathon Majors“.

снимка: iaaf.org

Хейл Гебрселасие се завръща в Берлин през 2009 г., за да направи четвърти опит за световен рекорд. В този ден, обаче времето не е било толкова благоприятно за такъв опит, както през двете предишни години. Този път не успява, но все пак печели с класа – 2:06:08. Все пак той поставя световен рекорд за 30 км. с време 1:27:49. Това е неговата четвърта поредна победа в Маратон Берлин – постижение, което никой друг не е постигал, като средното му време в тези четири състезания е 2:05:08 часа. В това състезание участват 40923 бегачи, като завършват 35035.

През 2010 г. 37-то издание на класическата надпревара е дъждовно. Независимо от тези мокри условия, резултатите на най-добрите състезатели бяха изключително добри. Патрик Макау (2:05:08) надбягва с две секунди Джефри Мутай.

снимка: iol.co.za

Една година по-късно Макау отново печели, но този път с нов световен рекорд: 2:03:38.

снимка: runblogrun.com

При жените, световната рекордна Пола Радклиф се опитва да се завърне, за да се изправи срещу трудната конкуренция. В крайна сметка завършва на трето място (2:23:46) зад победителката Флорънс Кипгагат от Кения, която в първия си маратон показа световна класа с 2:19:44.

снимка: runblogrun.com

Втората е 39-годишната германка Ирина Микиненко (2:22:18).

През 2013-та Уилсън Кипсанг печели Маратон Берлин със световен рекорд, като продължи забележителната серия от Берлин.

снимка: augsburger-allgemeine.de

Юнакът в жълто не беше истински маратонец и беше арестуван след изявата си.

снимка: thelocal.de

Започвайки с 25-то юбилейно състезание през 1998 г., всяко едно от следните юбилейни събития произвежда и световни рекорди при мъжете! В историята на състезанието това е деветият световен рекорд. Няма друг маратон, който е виждал толкова много световни рекорди.

Нова глава в маратона бе открита с великолепно представяна на Денис Кимето през 2014-та. В петото си участие в маратон кениецът разби бариерата от 2 часа и 3 минути, като записа настоящият световен рекорд – 2:02:57. Това беше и 10-тият световен рекорд поставен на Маратон Берлин.

снимка: dailymail.co.uk

Четири пъти важни времеви бариери са разбити в Берлин: 2001-ва Наоко Такахаши (Япония) под 2:20 (2:19:46), 2003-та Пол Тергат (Кения) под 2:05 (2:04:55), 2008-ма Хайле Гебрселасие (Етиопия) под 2:04 (2:03:59) и 2014-та Денис Кимето (Кения) под 2:03 (2:02:52).

Последните 3 години в Берлин нямаше нови световни рекорди, но бяха записани нови времена от световна класа.

2015-та

Победител мъже – Елиуд Кипчоге (Кения) – 2:04:00.

Победител жени – Гладис Чероно Кипроно (Кения) – 2:19:25.

2016-та

Победител мъже – Кенениса Бекеле (Етиопия) – 2:03:03.

Победител жени – Аберу Кебеде (Етиопия) – 2:20:45.

2017-та

Победител мъже -Елиуд Кипчоге (Кения) – 2:03:32.

Победител жени – Гладис Чероно Кипроно (Кения) – 2:20:23.

Медалите.

снимка: justrunlah.com

снимка: corridaurbana.com.br

снимка: havellauf.de

снимка: wikiwand.com

Не можах да намеря голямо разнообразие, но забелязах, че на някои от медалите са изрисувани някои от световните рекордьори.

снимка: alamy.com

снимка: deorunner.com

снимка: photorun.net

снимка: pinterest.com

снимка: rollerblade.com

Маршрут.

снимка: bmw-berlin-marathon.com

Стартът е на площад Голямата звезда (Große Stern).

снимка: tripadvisor.co.uk

снимка: spinal.co.uk

Следва улица „17 юни“,

снимка: rbb24.de

минаване покрай Техническият университет,

снимка: indochinagroup.de

Архитектурният музей към него.

снимка: pinterest.com

На 4,5-ти километър е Евангелистка църква „Heilandskirche“.

снимка: commons.wikimedia.org

и Затвор Берлин-Моабит.

снимка: berliner-kurier.de

6,5 км. – Федерално канцлерство

снимка: commons.wikimedia.org

И Райхстага.

снимка: allgaeu-ausdauer.de

На 7-ми км. се преминава по мост Мольтке,

снимка: en.wikipedia.org

около парк Шпреебоген

снимка: bz-berlin.de

и мост „Kronprinzenbrücke“

снимка: de.wikipedia.org

Следват „BMW Stiftung Herbert Quandt“,

снимка: footage.framepool.com

музей „Bunker of art“, художествена галерия „Sammlung Boros“, сградата на благотворителна организация „WWF Deutschland“

снимка: hiveminer.com

център за сценични изкуства Фридрихштадтпаласт.

снимка: ticketcorner.ch

и Телевизионната кула.

снимка: reise.naanoo.de

На 12-ти км. е музей „Straußberger Platz Öffentlicher Platz“

снимка: pinterest.de

следва ново пресичане на река Шпрее през мост „Michaelbrücke“.

снимка: commons.wikimedia.org

18 км. – църквата „Südstern“

снимка: kiezografie.de

22 км. – Кралските колонади,

снимка: picssr.com

църква Апостол Павел,

снимка: panoramio.com

и Окръжен съд Шьонберг.

снимка: commons.wikimedia.org

23 километра – кметството Ратхаус Шьонберг

снимка: allgaeu-ausdauer.de

Между другото снимка от Гугъл мапс от 23 км. 🙂 .

снимка: google.bg

25-ти км. – Христовата църква.

снимка: google.bg

28-ми км. – Площадът на „Дивият глиган“

снимка: allgaeu-ausdauer.de

31-ви км. – Църквата „Kreuz Kirche“, построена през 1927-1929 г.

снимка: courses.psu.edu

32-ви км. – Катедралата за Възкресението – църковна сграда на Берлинската епархия на Руската православна църква.

снимка: nathusius-r.de

37-ми км. – музей „Bauhaus Archive“

снимка: dbz.de

и вълнообразната сграда „Shell-Haus“.

снимка: eattarantula.blogspot.bg

38-ми км. – Изследователски институт „Social Science Center Berlin“,

снимка: picssr.com

църква „Свети Матей“

снимка: stiftung-stmatthaeus.de

транспортен възел Потсдамер плац.

снимка: de.wikipedia.org

39-ти км. – Музей на общуването

снимка: museumsportal-berlin.de

40-ти км. – Българското посолство 🙂

снимка: google.bg

и бижутерия „Spittelkolonaden“

снимка: studio96-berlin.de

41-ви км. – Фридрихсвердерската църква

снимка: tripexpert.com

42-ри км. – от странична улица се подава Катедралата Свети Хенджиг,

снимка: cityscouter.com

Френската катедрала,

снимка: tagesspiegel.de

посолството на Русия,

снимка: wikimapia.org

естествено Парижкия площад и Бранденбургската врата.

снимка: stephanecompoint.com

Финалът е до Съветският военен паметник. Да се чудиш как немците не са го разрушили. Поне да го бяха боядисали със спрей (все пак това е модерно изкуство). Странни хора.

снимка: commons.wikimedia.org

 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *