Мери Кара

Сайта „myjourneytoguinness.blogspot.bg“ разказват историята на Мери Кара:

„Тичането, по един или друг начин, винаги е било част от живота ми. В началното и средното училище, участвах в отбора по крос кънтри. Въпреки това, след като влязох в университет интересът ми към тичането намаля. След 7 години и 3 степенни по-късно, се озовах с допълнително тегло, което не ме караше да се чувствате добре. Мислех, че връщането към бягане ще ми помогне да отслабна. Започнах да тичам 2-3 пъти в седмицата и се записах за полумаратон. Тренирах сама и си мислех, че съм готова. Това бяха може би най-трудните 21.1 километра, които някога съм тичала. Завърших за 2 часа и 45 минути. Колкото и трудно да беше, аз се пристрастих към тичането. Не след дълго, отслабнах средно, но и предизвиках себе си“.

снимка: myjourneytoguinness.blogspot.bg

„Записах се за маратон клинично скоро и изтичах първият ми маратон за 04:45. Прекарах следващите 3 години в опити да се класирам за Бостън. След 6 опити, най-накрая бях в Бостън и бях достатъчно привилегирована да го тичам два пъти .. Това беше по това време, когато започнах да слушам за ултрамаратоните и бях доста очарована и изумена от тези, които тичаха извън 42-та км. ! Реших да пробвам 50-километрово състезание и никога не погледнах назад. Сега след 6 години съм завършили 78 маратон / ултри и най-вече Badwater135 през 2013 г. и 500-километровия „Volstate“ през юли 2015 г.. Също така имах честта да представя Канада в Световното 24-часово първенство през 2012 и 2015 г..“

снимка: myjourneytoguinness.blogspot.bg

Бягането донесе в живота ми някои невероятни хора и ме остави да постигна много неща, които съм мислила преди за немислими.

снимка: myjourneytoguinness.blogspot.bg

„Никога не се отказвай да преследваш мечтата си, без значение колко голяма ли мислиш, че са“. – Мери Кара

снимка: myjourneytoguinness.blogspot.bg

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *