Обиколка на Витоша 2017

Обиколка на Витоша 2017 – новото ни приключение. С Борката Лаков потеглихме с влак събота по обед. Това според мен беше грешка, но по-късно ще опиша изводите си. Самото пътуване не беше лошо. До сега не бях ходил до столицата с влак, а маршрута предлага някои доста живописни гледки. Нямах нужда от часовник. Борката почти на всеки час ми съобщаваше: „15:59 – 8 часа до старта“. Един час по-късно: „16:59 – 7 часа до старта“ 🙂 . Към 20:00 пристигнахме в София. Автобус, километър пеш и към около 21:30 вече бяхме на старта. Дори видяхме последните колоездачи да завършват.

Сега е време за малко предистория. Наистина не помня преди да съм обмислял толкова много някое „състезание“. Кавичките ги сложих, защото постоянно си повтарях, че за мен това не е състезание, а приключение. Тръгване в полунощ на челник през напълно непознат маршрут, променливо време и дистанция, която никога не бях изминавал дори пешеходно (Е поне не ми беше първо ултра състезание. Миналата година дебютирах на 76 км. в Трявна). Прочетох толкова много разкази от предните години. На бегачи и колоездачи, на хора с по-скромни възможности и на някой от победителите. Едни се радваха на призови класирания, някои на под 12, 15 или 17 часа, други просто на завършване (От кои ли щях да бъда аз 🙂 ?). Гледах описания на трасето, дискусии във форуми и обмислях моя стратегия. Направих си разписание, къде как да се движа, въпреки че ясно осъзнавах, че едно е желанието, друго е да го направиш. Следях постоянно прогнозата за времето, но за съжаление и тя се променяше не към добро. От една страна нямаше да има жега, но пък имаше голяма вероятност за валежи в неделя. Това пък доведе до нови дилеми. Какви дрехи ще сложа в раницата ми ? Още се чудех какво да взема за ядене и пиене ? Това също не беше лесен избор. Бих си направил домашна напитка със мед, лимони и сол, но това значеше, че или трябва да я направя в събота сутринта или по-рано и да я замразя. И двата варианта не ми харесваха много. Освен това нямаше как да я дам навреме на организаторите, за да ми я занесат на някой пункт. Трябваше да я нося с мен по време на бягането. В крайна сметка взех 2 гела, няколко хапчета за електролити и малко шоколадови бонбони. То така или иначе нямаше много място в малката ми раничка.

Отново се връщам към 21:30. Още беше рано и нямаше много бегачи. Взехме по един картон, поставихме го на тревата и се излегнахме. Цял ден времето беше топло, но вечерта започна да става хладно. Облякохме по някоя връхна дреха, но аз не си носех нищо с дълги крачоли. Сега си мисля, че следващите два часа не ми се отразиха добре. Беше ми студено и реших, че ще тичам с дълъг ръкав. Около 23 часа започна да става по-оживено. Старта наближаваше. Естествено в 22:59 Борката не пропусна да каже: „1 час до старта“ 🙂 . Бяхме малко притеснени, защото още нямахме номера. Мартина Рачева ни ги беше взела, а Иво и Тони трябваше да ни ги донесат. Те малко се забавиха, но все пак около 23:40 се появиха. Благодарско и на тримата 🙂 . Сега е моментът да представа нашата русенска група. Тя беше по-голяма от обикновено. Освен аз, Борката, Мартина, Иво и Тони, на линия бяха и Деян и Ани Герасимови, Нестор Несторов, Камбата Паскалев, Ради Ненова и Елена Русева. Тези поне аз познавам. Вероятно има още. Мартина и Камбата бяха по-луди от другите 🙂 . Сутринта те бяха загрели с 100 км. колоездене.

Срещи с приятели от други градове, шеги, закачки и СТАРТ. Близо 700 светулки потеглят през нощта. След около 1-2 км. по баира вече съм изпотен. Съблякох блузата с дълъг ръкав и я вързах на кръста си (първа грешка – въобще не трябваше да обличам). Макар и бавно тичаме нагоре. Втора грешка. Мисля, че трябваше повече да ходя в първите 7-8 км., но поради личните ми рекорди напоследък (полумаратон (1:33) и маратон (3:31)) самочувствието ми беше на по-високо ниво от колкото трябваше. Както й да е. Чувствах се добре. Така дойде гората между 1 и 2 пункт. Там беше страхотно за бягане. Пътеките на места са малко тесни, но ние бяхме някъде между първите 150 и не беше толкова гъстонаселено. Стигнахме 2-ри пункт на 23-ти км.. Чувствах се добре (като изключим лека болка в лявото ми ахилесово сухожилие), но ето ги две нови грешки. Първата – ядох малко повече от колкото трябва. Втората – бях доста потен и застояването през хладната нощ беше отрицателно. Тръгнахме отново. Няколко стотин метра по-късно треперих. Отново си облякох блузата с дълъг ръкав, но май белята вече беше станала. Ходим и тичаме, но вече не се чувствам добре. Всичко това беше съпроводено с липсата на сън. Пътуване от 9-10 часа без сън часовете преди Витоша 100 – още един минус. На 3-тия пункт умишлено не ядох нищо. Казах на Борката, че до следващия пункт само ще ходя. Мислех си, че така може да се пооправя, но не се получи. Вървяхме, колкото бързо можехме към Чуйпетлово. Камбата ни изпревари по баира. Започна да припръсква. На около километър от пункта вече се осили. На Чуйпетлово реших, че се отказвам.

Нямаше начин в това състояние да мина още 55 км.. Искам да подчертая, че не се отказах заради дъжда. Де да беше той проблемът. След няколко минути размисъл и Борката реши да бъде до тук. Малко след нас на пункта пристигна Ради, а по-късно Елена, Ани, Дидо, Иво, Тони и Мартина. Продължаваше да вали, а пунктът започна да се препълва с хора. Почти всички се записваха в списък за отказали се. Отначало организаторите предупреждаваха желаещите да продължат, че по-нагоре освен дъжд има и силен вятър. Че там вече има бедстващи и че не е желателно да продължават, а по едно време, казаха че състезанието е спряно. Мартина отново предложи да прекръстя сайта си на РУСЕ БЕДСТВА 🙂 . Организаторите докараха някакъв транспорт, но той беше крайно недостатъчен. Добре, че добри хора, които бяха дошли да вземат свой близки, запълваха свободните места в колите си с непознати. Така стана и с нас. Голямо благодаря. Наистина ни спасиха.

От русенците скороходци завършиха само Камбата и Нестор, а Мартина завърши колоезденето. Като цяло от около 700 бегачи завършиха 250. Камбата е 11-ти на дуатлона: колоездене (7:20:47) + бягане (14:41:25) = 22:02:11. Нестор е 167-ми от скороходците с 18:12:06. Мартина (дуатлон) завърши колоезденето за 9:35:50 и стигна до 44-ти километър на бягането.

Цялото класиране можете да видите тук.

Поздравления първо за победителите, второ за завършилите и не на последно място за всички осмелили се да стартират !

Това не е краят. Мисля догодина да искам мач реванш. Витоша готви се, защото аз ще го направя 🙂 !

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *