Бягане – 21.01.2017

Днешната ми разходка из Русе беше по едно от любимите ми зимни трасета – в посока Дунав мост. Докато тичах няколко коли ми свирнаха. Не че им пречих нещо, а и бях с шапка тип нинджа, така че не знам дали някой познат ме бе познал. Предполагам по-скоро си мислеха, че някой ме е отървал от психодиспансера 🙂 .

1

4 Comments

  1. Дафи

    О, мен са ме разпознавали с шапка и бъф, нахлупен през устата и носа. Нищо не се виждаше от мен, но и това е било достатъчно.

    Как е травмата, впрочем?

    Reply
    1. Петър Цонков (Post author)

      Ами то лицето ми не се виждаше, но пък тичах с анцуг на Ливърпул от 2006, който предполагам е единствен в Русе, така че може и да са ме разпознали. Контузията продължава да ме дразни, но ако почивам още месец не знам дали ще мога да се подготвя примерно за Маратон Пловдив. Така че ще рискувам.

      Reply
      1. Дафи

        Да… Може да е имало някой да те познае по анцуга, но… свиркат понякога и разни, на които едва си се пречнал за малко, но изразявайки по-скоро не раздразнение, а според мен разочарованието им от себе си >.< Знам ли. 😀 Всякакви луди!

        Пази се. Много помага и физическата подготовка на някои мускулни групи, които подпомагат стойката. Сега съм на такива. И подскоци на по един крак до припадък, заради прасците. Бях изненадана как подобрение на физическата форма на глутеуса ме оттърва от ITBS, който не искаше да мине 2-3 месеца преди това – нито с почивки, нито с избягване на наклони. Уж боли коляното, а то какво било.

        Reply
  2. Петър Цонков (Post author)

    Човек само когато знае кво му е, само аз си знам кво ми е.
    Валери Божинов

    Reply

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *