Кейт Кеш

Интервю на Кейт Кеш за „huffingtonpost.com“.

Как напълняхте ?

Лятото преди шести клас, майка на един от приятелите ми в училище се опита и да ми помогне да отслабна. Самата тя е имала същите проблеми и искаше да ми помогне толкова, колкото можеше. На 12г. тежах 91 кг. (200 паунда). Родителите ми се разведоха и бях изключително нещастна. За щастие, никога никой не ме е тормозил в училище. Винаги съм имала група от приятели и семейство, което ме подкрепяше без значение за какво. Аз бях известна като забавно, сладко момиче, момичето, което винаги е имало приятели момчета, но само защото те никога не са ме намирали поне малко привлекателна. Никога не знаех как да се променя или просто бях твърде мързелива. През гимназията и колежа започнах да се упражнявам повече (това се изразяваше в 20 минути на велоергомеръра) и да се храня по-добре (ако единичен чийзбургер, вместо двоен се счита за по-добро). Но ако не виждах резултати достатъчно бързо, аз се бързо се връщах към двойния ми чийзбургер и големи пържени картофи. Също така понякога не ядях по цял ден, а на вечеря се наяждах като прасе.

Какъв беше повратният момент ?

Повратната точка дойде когато размер дънки 26 едва ми ставаха. През декември 2010г., аз се претеглих за първи път от дълго време и видях, че теглото ми е 144 кг. (317 паунда). Не можех да повярвам, че съм си позволила това. Тогава официално реших да се променя.

Как отслабнахте ?

Сестра ми и аз започнахме да тренираме по-редовно. Определено надхвърлих моите 20 минути на веловргометъра. Но аз отново не виждах резултати толкова бързо, колкото исках и отстъпих крачка назад. Сестра ми ме караше да продължавам. Тя загуби 34 кг. (75 паунда), а аз бях изключително ревнива. Тя обличаше дрехи, които аз все още мечтаех да облека. Тя винаги е била красива, но да видя щастлива и превишаваща собствените си цели е това, което ме мотивира най-много, за да знам, че и аз мога да го направя. Избягвах кантара за още една година, но след смяната фитнеси и работата с треньор, аз най-накрая бях горда от моите резултати. Тренирах с него най-малко четири пъти седмично и включих кардио през останалите дни. През март 2012 г., аз бях 124 кг. (273 паунда). Бях във възторг, че съм под 136 кг. (300 паунда) и не можех да чакам да отида още по-далеч. Изведнъж имах решителност и мотивация, които никога не съм имала преди. Аз също напълно променених моите хранителни навици. В началото, аз отидох от тези двойни чийзбургери към постна кухня. Броях всяка калория. Постепенно спрях да броя калориите и насочих вниманието си към ядене на „чисти“ храни. Колкото по-малко обработени по-добре. Ям много зеленчуци и постни меса. Аз съм абсурдно щастлива от това, което съм постигнала досега. Аз тичам ! Завършила съм две 5 километрови състезания през последната година и се надявам, да завърша състезание на 10 км. тази година. Сега съм се съсредоточила върху повече тренировки на мускулните групи. Една за гърдите и трицепсите, следващата за краката, на следващия гърба и бицепсите. Също включих и йогата в моите тренировки. Тя е идеална за облекчаване на стреса. Все още се боря с храненето и все още се изкушавам понякога, но знам че мога да се справя и да стигна до целта си. Толкова съм уверена сега. Някои дни са по-трудни от други. Има дни, когато ми се иска да се откажа и да ям пица например. Но аз поглеждам назад към старите ми снимки и си спомням как се чувствах. Вече не съм депресирана или тъжна. Просто искам да живея живота си. Сега тежа 86 кг. (190 паунда). Опитвам да стигна до 79 кг. (175 паунда), за да говоря с хирург за моята отпусната кожа. Бих искала да бъда около 68 кг. (150 паунда), но аз не съм сигурна как ще изглежда тялото ми тогава. Ще видим.

снимка: huffingtonpost.com

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *