Лаурен Ричмънд

Интервю на Лаурен Ричмънд за „huffingtonpost.com“.

Как напълняхте ?

Не мога да си спомня момент в живота ми, когато да не съм била с наднормено тегло. Винаги съм била по-голямо момиче, като започнем от началното училище, след това като тийнейджърка. Когато завърших гимназия през 2000г. бях 139 кг. (306 паунда). След гимназията опитах всякакви диети: зелева супа, Аткинс, „Weight Watchers“, хапчета, шейкове. Говорих с лекари за операция. Имах няколко кратки опита да тренирам. Молих се на Господ да отслабна. Бях на 20, когато се омъжих. Скоро след това се роди първата ни дъщеря, а по време на бременност качих още 27 кг. (60 паунда). На моя преглед шест седмици след като родих бебето, лекарят ми обяви в чакалнята пълна с бъдещи майки, че е необходимо да ме види диетолог и не би трябвало да мисля за друго дете, докато не отслабна. Бях покрусена. Явно доктора ми си мислеше, че ще ме накара да отслабна като ме засрами, но тотално грешеше. Бях горда от себе си след като качих само 4 кг. (8 паунда) по време на втората ми бременност, но аз все още не бях отслабнала от предишното раждане. След като се роди втората ми дъщеря, имах тежки усложнения и ми отне повече от 10 месеца за да се излекувам и допълнителни 9 кг. (20 паунда). Бях в лоша депресията. Поради финанси проблеми бях принудена да започна втора работа на смени, за да помогне на семейството ни. Не се грижих за тялото си или здравето си. На 27 години тежах 176 кг. (389 паунда) и бавно се самоубивах. Бях болна през цялото време, изтощена и нещастна. Това беше постоянна психическа битка, която ми тежеше дори повече от теглото ми. Знаех, че трябва да отслабна. Мозъкът ми бе изпълнен с самоомраза и ми казваше, че трябва да го направя.

Какъв беше повратният момент ?

Когато дъщерите ми станаха на училищна възраст, спрях да ходя на втора работа. Намерих си доста прилична работа. Първата смяна беше с добро работно време и добро заплащане, и аз започнах да се чувствам по-добре. Прекарвах повече време със семейството си. Започнах нови приятелства и имах повече време за себе си. Един мой приятел спомена, че е започнал „South Beach Diet“. Празнувахме заедно Деня на Свети Патрик и реших, че когато се прибрах у дома, ще я започна. Това беше на 20 Март 2012.

Как отслабнахте ?

И така се посветих на две седмици от първата фаза на плана. Знаех, че ако мога да издържа първите две седмици вероятно ще имам успех. Първите дни бяха ужасни и толкова ми се искаше да се откажа, но не го направих. Когато двете седмици минаха бях с 9 кг. (20 паунда) по-лека и знаех, че искам да се запазя това чувство. Докато бавно въвеждах някои храни обратно в диетата си, забелязах че започнаха да се появяват същите стомашни проблеми, които имах преди. Реших да се променя и да наблегна на ниско съдържание на въглехидрати. Зарязах преработените храни и по моя си начин загубих 41 кг. (90 паунда) за една година. Тогава заседнах и не успявах да отслабна повече. Знаех, че трябваше да започна физически упражнения, но си мислех че никога няма да бъде в състояние ги правя. Задъхвах се докато ходех нагоре по стълбите и се чувствах зле. Така че си набелязах някои цели. Беше март 2013 г. и видях една реклама за „The Color Run“ 5 км.. Никога не бях тичала дори една минута през живот си. Поех предизвикателството, решена да докаже на всички, който се съмняваха, че грешат. Състезанието беше насрочено за 31-ви ми рожден ден, на 7 септември в красивия Ню Йорк. Имах нужда да се научат как да бягам или дори да ходя с по-бързи темпове. Свалих програма за тичане на 5 км. и се запътих към страховития фитнес. Първият ден едва можех да тичам за 60 секунди. Беше ужасно. Представях си какво си мислеха другите хора в залата за мен. Но аз нямаше да позволя на никоя с отрицателните си мисли да се окаже прав. Първите 30 минути минаха, а аз се чувствах толкова свършена. Бавно, но сигурно аз продължих да натискам. Започнах да се влюбвам в това, да се чувствам по-добре и да желая да се движат повече. Килограмите ми започнаха да спадат и след 30 дни строго чисто хранене, ударих загубени 45 кг. (100 паунда)! Тогава срещнах моя личен треньор. Взех нейния номер, а няколко дни по-късно се срещнахме и животът ми се промени напълно. Правя упражнения, които никога не съм мислила, че ще мога. Аз бях мотивирана да водя по-добър живот, да бъда в форма и силна. Прекарах лятото в подготовка за „Dash 5K Warrior“ и „The Color Run“, а не по типичния начин в лежане на плажа и ядене на сладолед. Губех инчове като луда, но теглото ми още беше в застой. Знаех, че мускулите ми се изграждаха в този момент, но се нуждаех от нещо повече. Записах се за „Beachbody Challenge“ през фейсбук. Десет седмици по-късно, бях загубила още 11 кг. (25 паунда). В деня, в който свърших тази програма плаках все едно бях спечелила маратон. Знаех, че това е началото на един изцяло нов живот. Искам всеки да се чувства толкова добре, така че реших да стана треньор. Искам да вдъхнови хората да желаят повече за себе си. Двете неща, с които винаги съм се борела – здравословно хранене и тренировките – станаха две от нещата, в които съм най-добра. Сега уча за да стана треньор и специалист по отслабването. Събуждам се с ежедневните съобщения от хора, които искат да променят живота си и искат моята помощ на моята фейсбук страница. Знаейки, че пътят ми е помогнал на другите, ме кара да са чувствам успешна в тази работа. Все имам моя цели за завършване. В момента имам около 60 по-упорити паунда (27 кг.) за губене за да вляза в диапазона здравословно тегло. Знам, че това пътуване без краен срок, защото то е за цялостна промяна на начина ми на живот. То е пътуване до края на живота ми. Сега се чувствам жива.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *