Дебела или тънка подметка (част 2) – Тараумара.

Понеже предпочитам маратонки за бягане, понякога хората ме питат, да ли съм чел за племето Тараумара (Рарамури). Втората статия, която е на тема „дебела или тънка подметка при бягане“ е с посветена именно на тях. Това са едни от най-известните бегачи с тънка подметка. Първо малко факти за тях. Това са едни от най-бедните хора в Мексико. Основно се хранят с царевица, боб, зеленчуци, тикви, картофи, домати и сладки картофи. Пшеницата и плодове са незначителна част от храненето им. Месото е представлява по-малко от 5% от диетата им, като там влизат рибата, пилешкото и катериците. Както прочетохте тези хора първо – нямат голям избор какво да ядат, второ – едва ли ядът големи порции, вредните храни липсват в менюто им, което води до изключителни ниското им тегло. Един много важен фактор при избора на обувка за бягане на дълги разстояния. Колкото е по-тежък даден човек, толкова натоварването върху краката му е по-голямо. Колкото и снимки да гледах не видях дори малко закръглен тараумара. На какви терени тичат те ? Естествено, не върху цимент. От снимките се вижда, че на места бягат върху пръст, сухи тревни участъци и песъчливи почви, но на места тичат върху доста каменисти пътеки, което не е никак приятно.

снимка: examiner.com

снимка: reikiclasses.com

снимка: colorsmagazine.com

Някой сигурно са чели трите статии на Иво Иванов за Тараумара публикувани в Спортал.бг.

В статиите има интересни неща, но на моменти е все едно четеш детска приказка, а не статия написана от спортен журналист. Като цяло не ми харесаха. Естествено ще обясня и защо. По едно време докато ги четох, схванах, какво е направил Иво. Превел е едни много стари статии и е добавил тук там някакви авторски разсъждения. За съжаление има много непроверени и неверни неща, а по едно време започва да прилича на реклама на обувките с тънки подметки. Ще започна критиката си със статии 1 и 2 – Белият кон и cвръххората на планината (най-голямата тайна) и Жената, която падна от небето (най-голямата тайна).

„Не мога да гарантирам, че тази статия ще промени живота Ви. Това, което знам със сигурност обаче е, че тя промени моят преди още да съм успял да я напиша. Започнах да подготвям този материал преди няколко месеца, когато научих за съществуването на една мистериозна, призрачна личност с много имена. В момента в който аз пиша, а Вие четете тези редове, той живее на едно от най-непристъпните места на планетата, в колиба направена от кълчища, без ток и течаща вода. Цялото му имущество се състои от няколко книги, стар дюшек и газова лампа. Местните го наричат Кабайо Бланко: Белият Кон.“

Статията е публикувана 2010г. две години преди смъртта на Кабайо Бланко.

Ето негова снимка от 2010г. (в бяло).

снимка: latino.foxnews.com

Кабайо Бланко може някога отдавна да е живял в колиба, но не по това време, което доказва че автора просто е превеждал стари статии.

„Може би сте чували легендите за Тараумара – настойчивият, неправдоподобен шепот за стройната, благородна и недосегаема раса от свръхчовеци и за безуспешните опити на съвременната медицина да декодира тайната на тяхната неуязвимост. Не е много това, което сме научили през годините за индианците Тараумара, но със сигурност знаем, че те са най-здравата популация на света. Може би най-изумително е, че подобно на акулите, тази странна раса не боледува от рак! Не само това, но Тараумарите са на практика неразрушими биоекземпляри, които дори не са наясно че на този свят съществуват неща като сърдечно-съдови заболявания, диабет, инсулти и т.н.“

Когато Кабайо Бланко почива от сърдечен удар през 2012г. в докладът от аутопсията на Службата на Медицинския изследовател на Ню Мексико се отбелязва, че „починалият не е имал редовен лекар и няма медицински записи, особено електрокардиограми или показанията на кръвното му налягане“. Така, че незнам за какви неуспешни опитите на съвременната медицина да декодира тайната на тяхната неуязвимост говорим въобще.

„тараумарите – те са най-невероятните суператлети на земното кълбо! Няма нищо, което да може да се сравни с тях. Нито олимпийските шампиони в маратона, нито кенийските Нанди, нито роботизираните колоездачи обикалящи всяко лято планините на Франция. Нямат брой легендите за свръхестествената издръжливостт на тази уникална раса …. най-издръжливите физически и здрави свръххора на планетата….. Казват, че ако пожелаели да участват в маратони и ултрамаратони, най-добрите тараумари щели да смажат всички световни рекорди.“

Че са добри бегачи няма спор, но чак пък „най-невероятните суператлети на земното кълбо“. Който се е интересувал поне малко лека атлетика, знае че маратоните, ултрамаратоните, планинските бягания, състезанията по колоездене са коренно различни. Толкова различни, както са различни например късите бягания на 100, на 200, на 400 и на 800м. Ще ви дам още един пример. Най-доброто време на маратон на един от най-добрите ултрамаратонци в света Скот Юрек (за който също ще стане дума по-късно) е 2 часа и 38 минути, което е много, много далеч от елитните маратонци.

„В началото на 90-те години, слузест американски бизнесмен на име Рик Фишер успя да ce добере до дъното на каньона и убеди двама тараумари да участват в ужасяващия ултрамаратон Ледвил 100 в Колорадо….. Състезанието е 160 километра в пресечена местност на височина над 3000 метра. Участват около 300 от най-великите ултрабегачи в света….Двамата рарамури застанаха разсеяно на стартовата линия без дори да загреят, след кoетo…спечелиха със съкрушително превъзходство и необяснима липса на видимо усилие, оставяйки далеч зад себе си най-железните бегачи на планетата.“

Истината е, че рарамури наистина са невероятни бегачи, но при първото им участие през 1992г. се отказват преди да достигнат средата му, защото са напълно неориентирани. През 1993г. се завръщат. Тогава печели 52-годишният Виторияно Чуро с 1 секунда преднина пред 41-годишния му съотборник Сирилдо.

снимка: nativepeoples.com

През 1994г. 25-годишният Хуан Ерера, печели с рекорд – 17 часа и 30 минути. Рекордът му остава непобеден 8 години, но след това е подобряван няколко пъти (не от мексиканци). В момента рекордът е 15:42:59 и принадлежи на американеца Мат Карпентър.

„Не знам какво е истина и какво не, но аз определено виждам промяна в себе си, откакто включих чиa в иначе безотговoрния си метод на хранене …. Малко е странно да надигнеш чаша с полу-желирана вода, но…вкусът е изненадващо приятен и сладък! Семената могат да се ядат направо с лъжица и също имат приятен остатъчен вкус.“

снимка: peachypalate.com

Ще ви кажа личното си мнение за чията. Купих си веднъж, но няма да си купя пак. Не съм я консумирал ежедневно за да мога да кажа дали има положителен ефект. Защо не я консумирах всеки ден ? Защото е безвкусно нещо. Съжалявам, не искам да обидя никой, защото всеки си има вкус, но да твърдиш, че „вкусът е изненадващо приятен и сладък“ е доста пресилено. Който не вярва да пробва.

Статия 3 – Тичайте свободни! (най-голямата тайна).

„Невероятният Скот Юрек! В света на ултрамаратоните едва ли има по-митично име от неговото…. След като покори всички възможни ултрамаратони в Щатите се нахвърли като хищник върху останалия свят и спечели някои от най-престижните състезания от Хонг Конг, през Япония та чак до Гърция, където грабна в три последователни години първото място в 235-километровия Спартатлон. Юрек е максималист и искаше да покори целия свят – да докаже не толкова на другите колкото на себе си, че е най-издръжливият бегач на планетата. Оставаше му само едно последно предизвикателство: легендарните тараумари“

Американците обичат да казват, че техните спортисти винаги са по-по-най. Скот наистина е един от най-добрите, но не е най-добрият. Първо Спартатлона е 246км., а не 235км.. Второ на Спартатлона (и не само) най-добрият категорично е Янис Курос (скоро ще напиша отделна статия за него). Гъркът държи първите четири най-добри времена в историята на Спартатлона, а Скот петото, седмото и единадесетото най-добро време в състезанието. Както ще видите в таблицата, рекордът на Курос е с почти 2 часа по-добър от най-доброто време на Юрек.

снимка: bg.wikipedia.org

Относно състезанието на Юрек в Мексико. Юрек наистина остава втори през 2006, но печели през 2007г..

„Изключително ерудираният Скот често бяга върху пътека, за да изчисли най-малките отклонения в крачката си, наклона на тялото, метаболичните процеси в мускулите си, пронацията на стъпалото си и т.н…..“

снимка: dailymail.co.uk

Обърнете внимание на обувките на Скот. Иво Иванов сам е написал, колко голям професионалист е Юрек. Незнам само защо не се запитал защо той не тича със сандали, а тича с маратонки. Според мен такъв професионалист, като Скот знае много добре, кое е най-добре за него.

„Работата е там, че рарамурите не носят маратонки или обувки – те бягат или боси или с примитивни сандали. Колкото и да е странно, навярно именно в това се крие тайната на техния омаломощаващ стил на бягане и необясним имунитет към всякакви контузии.“

От прочетеното за тараумари, знам че със сигурност са изключително бедни и примитивни.

снимка: norawas.org

Аз поне не очаквам, че ако някой от тях има 100 долара ще ги даде за маратонки. Второ незнам как е установено, че нямат никакви контузии ?

По нататък статията му става като реклама по телешоп на обувките „Vibram FiveFingers“.

„Огромните производители на маратонки като Найки и Адидас също имат тайни. Най-голямата от тях е, че сложните им дизайни, мнoгoслоеви стелки, гелове, въздушни възглавници и т.н. носят повече вреда отколкото полза. Ето нещо, което никога няма да научите от PR департамента на Найки: В историята на модерната маратонка внесена на пазара от Бил Боуерман и Фил Найт в началото на 70-те, няма нито едно научно доказателство за това, че тя предотвратява контузиите сред тичащите маси. Нито едно! Точно обратното – епидемията от скъсани ахилеси, ставни контузии, плантарни фасциити и т.н. която заля света на бегачите през последните години започна точно с въвеждането на маратонките и тяхното продължаващо натъпкване с все повече гелове, стелки и ненужни боклуци.“

Първо мисля, че ако това беше вярно всички професионалистите, щяха да тичат боси или с тънка подметка, но не тичат. Второ от опит мога да ви кажа, че краката ми се чувстват по-добре в маратонки за бягане, отколкото в платненки например. Трето няма обувка в света, която да предотвратява контузиите. Във физическите спортове контузии винаги ще има, но с подходящи обувки за дадения терен и дистанция можете намалите шанса за контузия и да постигнете по-добро време, защото който е тичал в продължение на часове, знае че е важно да се чувстваш удобно и да ти комфортно.

„Всеки път, когато представят поредната си 130 доларова маратонка, големите компании, ни подхвърлят поне 5 страници с купени твърдения на учени, без никой да си направи труда да ги подложи на статистическо проучване.“

Мен лично не ме е грижа за мнението на „учените“, който не са се събличали по физкултура, а още по малко ме интересува статистиките им (стакмистиките им), който не отчитат всички фактори, като тегло на тичащият, обемът му тренировки, настилката върху която тича и т.н.. Статистиката е интересно нещо. Например в една фирма можеш да вдигнеш средната заплата на всички служители, без да вдигаш реално нито една заплата. Как ли ? Като уволниш хората с най-ниски заплати. За цените на маратонки. Няма никаква разлика да ли ще си купиш нов модел маратонка на Найк, Адидас или „Vibram FiveFingers“. Цените на новите модели са високи.

снимка: pricemachine.com

“Накрая самият Боуерман се отрече от компанията, която създаде, огорчен от посоката на комерсиализация, начертана от корпоративните амбиции на Найки.”

Отречели се ? Не ми се вярва.

Малко информация за Бил Боуерман (1911-1999г.)

Боуерман е бил страхотен треньор, човек разбиращ от тичане и със сигурност обичащ го. Тренирал е 31 олимпийски атлети, 12 поставили национални рекорди, 22 национални шампиони и 16 бегача тичали 1 миля (1610м.) под 4 минути. През 1962г. пътува до Нова Зеландия за семинар на тема джогинга организиран от треньорът Артър Лидиърд. Бил пренася идеите от семинара на американска земя и започва да пише статии. През 1966г. издава книга озаглавена „Джогинг“, от която продава над милион копия и запалва искрата за бягане в САЩ. Двукратният олимпийски медалист Отис Дейвис твърди, че първите обувки, който Бил е направил са били за него, а не за Фил Найт. Фил Найт също е бил състезател на Боуерман. Следващото изречение не е шега. Първите обувки били направени на гофретник.

снимка: milesplit.com

Паметник на Бил в Орегон.

снимка: jimwickre.blogspot.com

снимка: mikemunhallphotos.com

От основаването на компанията „Blue Ribbon Sports“ през 1964г. (през 1971г. е преименувана на Nike) Боуерман естествено е имал, както много неуспешни експерименти, така и много успешни, но самото развитие на фирмата мисля говори достатъчно. Второ, Бил почива през 24.12.1999г. на 88г., като е в борда на директорите до същата година, което опровергава “Накрая самият Боуерман се отрече от компанията, която създаде, огорчен от посоката на комерсиализация, начертана от корпоративните амбиции на Найки.”. Също е пределно ясно, че последните десетилетия от живота на Боуерман, той не се занимавал пряко с дизайна на обувките. Освен това от 1999г. до наши дни или до 2010г., когато е публикувана статията на г-н Иванов, моделите маратонки са претърпели още много развитие.

„Едно от най-шокиращите научни изследвания бе извършено от д-р Бернар Марти в Университета в Берн. След като анализирал хиляди бегачи, той установил че тези, които носят по-скъпи маратонки имат 123% по-голям шанс да претърпят контузия от тези, които бягат с най-евтините обувки! „Естествено!“, каза великият треньор Артър Лидиърд, „Колкото повече изкуствена опора даваш на дадена област – толкова по-слаба ще става. Колкото повече я използваш – толкова по-силна! Когато преди 40 години хората бягаха с платнени маратонки почти не съществуваха ахилесови скъсвания, а за плантарен фасциит дори не бяхме чували.“

Изследването на д-р Бернар Марти е видяло бял свят през 1989г. и обхваща по-стар период. Не е сериозно в статия за моделите маратонки излязла през 2010г. да се цитира изследване от преди повече от 20 години. За Артър Лидиърд (1917–2004г.) същата работа, треньор с отлични резултати през 60-те и 70-те години на миналият век. На ли се сещате какви маратонки е имало тогава ? Методите му на работа още тогава са били оспорвани от други именити треньори, най-вече заради големият обем бягане, при положение че той е тренирал състезатели предимно на дистанциите – 800м., 1500м. и по-рядко на 5000м., 10000м., който се тичат главно на стадион, а не на цимент.

„Друго светило в бягането на разстояние д-р Джерард Хартман твърди следното: „През последните 25 години хората извадиха краката си от кондиция, вкарвайки ги в обувки, които работят вместо тях. Все едно да си вкараш крака в гипс – мускулите ще атрофират, а сухожилията ще се скъсят и ще станат крехки.““

Д-р Джерард Хартман наистина разбира от бягане, не само защото е работил с някой от най-добрите атлети в света (61 Олимпийски шампиони и 47 световни),

снимка: runnersworld.com

снимка: runnersworld.com

а и по простата причина, че самият е бил страхотен състезател. Като студент има следните постижения: 1500м. за 3:45, 5000м. за 14:14, 3000м. за 8:48. Между 1984 и 1991г. става 7 пъти поред шампион на Ирландия по триатлон, но спортната му кариера завършва след счупва бедрото си при велосипедна катастрофа. Иначе цялата му визитка можете да видите тук.

Всички негови статии са тук, ама да ги чета всичките точно сега нямам време, но предполагам че дори да е казал нещо подобно, думите му са извадени от контекста, защото първото нещо което виждате когато влезете в сайта му е многозначително.

снимка: hartmann-international.com

Освен това и още няколко негови снимки (с маратонки).

снимка: runnersworld.com

снимка: hartmann-international.com

„Интересно е, че ако свалите обувките и се опитате да тичате боси ще установите че крачката ви от само себе си става по кратка. Приземяването е инстинктивно върху възглавничката в предната част на ходилото, а не вредното движение пета-пръсти характерно за все повече бегачи.“

Подобно изказване показва единствено, че автора не тича. Кой нормален бегач стъпва първо на пета ? Може би някой начинаещ, но не и човек дори с малко опит. Лично мой маратонки са издавали багажа точно заради претриване в предната част на подметката. Ето и една снимка, която съм публикувал и преди. В нея става въпрос за различните фази на бягането на средни и дълги разстояния. Снимката е от учебника по лека атлетика под редакцията но проф. Стефан Стойков, доктор на науките.

20

„Тук от началото на века започна да става все по-популярно тичането на бос крак. Един от най-известните негови знаменосци е бегачът Тед Макдоналд известен като „Босият Тед“…….. Отговорът се оказа един странен продукт наречен „Vibram пет пръста“.“

Кой е Тед Макдоналд ?

снимка: barefootted.com

снимка: adventure.nationalgeographic.com

снимка: facebook.com

Той е ултрамаратонец (не от най-добрите) и проповядва идеята за босоногото тичане. Макдоналд казва, че често приспособяването към него трябва да става много бавно и понякога може да отнеме повече от година. Честно казано незнам колко е безкористен Тед, защото той има компания за производство на обувки „Luna Sandals“, които не са евтини.

 

снимка: lunasandals.com

Освен това е бил и изпълнителен директор на „Vibram FiveFingers“. Компанията е осъдена да върне 3,75 милиона долара на клиенти завели дело срещу нея. Претенциите са за това, че компанията рекламира, че обувките им, могат да намалят нараняванията на краката и да укрепят на мускулите на краката, без тези твърдения да се базират на някакви научни изследвания. Ако влезете в сайта на фирмата можете да видите следният надпис: „Ако сте закупили някои модели на Vibram FiveFingers обувки в САЩ от 21-ви Март 2008 до и включително 27 Май, 2014, може да имате право на обезщетения уредени в колективен иск.“

снимка: fivefingerssettlement.com

Сигурно си мислите, че Кабайо Бланко е тичал с мексикански сандали. Да ли е така ?

снимка: historiasdeldxt.blogspot.com

снимка: historiasdeldxt.blogspot.com

снимка: dailymile.com

снимка: mum.ultracau.cz

снимка: mystics.eu

снимка: railriders.com

снимка: pixgood.com

 

3 Comments

  1. Иван Рачев

    На 45 години съм , тичам 60 км на седмица , като млад завърших спортно училище и постигнах 1,52,73 на 800 и 10,98 на 100м , Притежавам шкаф с Adidas , Innov8 , Mizuno , Asics , Salomon ….пенсионирани заради Luna Sandals които подобриха бягането и живота ми . Бягал съм дълго време и с Five fingers и те са по-подходящи за бягане от конвенционалните „калъфи“ който ми оставиха за спомен гъбички и крив палец-Халус Валгус.Хубаво е като пишеш за нещо да имаш директни впечатления от него , Наздраве .

    Reply
  2. Петър Цонков (Post author)

    Здравейте г-н Рачев. Поздравления за постигнатите резултати и за това че продължавате напред. Прав сте, че никога не съм тичал с Five fingers, но съм тичал хиляди километри с платненки, който също са с тънка подметка. Едно време някой добри лекоатлети приятелски ми се караха заради това, че не си купувах маратонки за бягане. Когато си купих разбрах, че са били прави и не мисля повече да се връщам към тънката подметка. Седмичният ми обем е долу горе същият, като вашия. Поздрави.

    Reply
  3. Петко Шопов

    Почти всичко, което сте написали е глупост, породена от недостатъчно информация по темата която коментирате. Както е казал по горе Иван Радев: „Хубаво е като пишеш за нещо да имаш директни впечатления от него“

    Reply

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *